Мадара (археологически резерват)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Мадара.

Барелефът на Мадарския конник, национален символ
Мадарските скали
Скалите под римската крепост
Крепостта Мадара
Крепостта Мадара

Ма̀дара е название на историко-археологическия резерват, който обхваща няколкостотин декара площ, която от 2006 година трябва да бъде и защитена територия. Намира се в Североизточна България [1]. Центърът на резервата е около Голямата пещера - скален навес с височина около 30 метра, и намиращата се в близост Малка пещера. И двете природни образувания са давали подслон на най-древното население на Балканите. Основен поминък на населението обитавало скалите е събирането на корени, плодове и лов на животни. [2]. Поради внушителността и необичайността си, както и заради обилната вода, изтичаща от скалите, те са се превърнали в най-големия култов комплекс на Балканите - много по-древен и мащабен от Делфи, Додона или останалите известни днес в Европа прорицалища на гърците.

Археологически и научни проучвания[редактиране | редактиране на кода]

Първите научни съобщения за Мадара прави през 19 век Геза Фехер, по-късно детайлизира Карел Шкорпил, а първите археологически сондажи и проучвания - Рафаил Попов. Повечето учени в началото концентрират усилията си да анализират и обяснят същността на Мадарския релеф. Според първите публикации той изобразява хан Крум. Втора научна школа свързва създаването му с Омуртаг, а най-новите обяснения на сравнително младата генерация археолози и учени са, че най-вероятно това е образ на Бога - епоним на българите. За сравнение подобно конно изображение на Бог Ахурамазда съществува близо до персийската столица Ктезифон, но е по-ранно и стилистично различно. Освен това е в обща композиция с персийски владетел, на когото връчва знаците на властта. Възможно е, допускат някои учени, Мадарският релеф да е заимстван, запаметен от българите по пътя им към земите на Византийската империя и изваян в скалите като знак на българското им притежаване. В резервата има паметници от различни епохи. Наричат Мадара „Българската Троя“[3]

От 2003 година екип на доц. Неделчо Неделчев и Георги Атанасов от Шуменския регионален исторически музей и Шуменския университет локализираха и проучиха местна работилница за оброчни плочки с образа на тракийския конник. Въз основа на иконографска близост доцент Неделчев се опита да обоснове наличието на Мадарския релеф със запазената традиция да се почита конникът. В местния музей се съхранява и един от малкото запазени по нашите земи слънчеви часовници с изображение на Орфей, което е пряко свидетелство за наличие на орфически култ.

Площта около светилището вероятно е мащабно сателитно селище на големия култов комплекс под скалите – все още непроучена, поради липса на средства. В средата на 20 век е разкопана твърде голяма по площ римска вила (над 2 декара), разположена на възвишение над сегашната жп гара.

Проучени са няколко раннохристиянски светилища. Най-интересни са уникалните по запазеността и мащабността си български култови комплекси, които продължават под скалния релеф към град Каспичан и в посока на изток към село Кюлевча. Най-голямото от тях представлява постройка, разположена на около 100 квадратни метра, със запазени стени до над 2 метра, изградено около самотен скален къс, явно свързан с обожествяването му.

Нимфеум[редактиране | редактиране на кода]

Голямата пещера

Още древните траки превръщат Мадарската Голяма пещера в светилище – нимфеум. Намерени са оброчни плочки на Богинята-майка Бендида, на Трите нимфи и на Асклепий. Най-интересен обаче е фрагментът от мраморен къс със зодиакалните знаци, което е пряко доказателтво, че в скалния храм е пребивавал прорицател-гадател, какъвто вероятно е имало в по-големите тракийски светилища, споменати от античните извори. Родопските светилища са посещавани и от гърци и римляни, поради граничната зона. Светилищата на север от Хемус остават сравнително непознати за античните автори, като изключим Хелис и зафиксирания там култ към Залмоксис.

Параклис Свети Пантелеймон

Християнският параклис под Голямата пещера[редактиране | редактиране на кода]

По това време в подножието на скалата, в близост до Голямата пещера е изграден и манастирски параклис. Според няколко ясновидки той е бил посветен на местна светица, чието име е забравено. Параклисът е разрушен през 14-ото столетие по време на унищожително земетресение, затрупало и единствения стълбищен достъп (така наречения таен вход) до крепостта на скалното плато. Крепостта е изградена през 2-3 век преди новата ера, подновявана от римляни, българи и византийци. Има сведения, че съществува до идването на османските орди.

Прабългарски култов център[редактиране | редактиране на кода]

Според някои археолози вероятно култовият център на българите е бил тук и може би това е митичната Мундрага, спомената от средновековни автори. Напълно е възможно и тук да са били летните резиденции на кановете. От периода на цар Борис Михаил покръстителя са запазени няколко големи християнски постройки – църкви и манастири, които носят следи от пожар.

Етимология на българското название Мадра / Мадара[редактиране | редактиране на кода]

Може с основание да се смята, че Мадра / Мадара е било название на (пра)българско светилище. Защото от една страна, то е еднакво с името на древната свещена планина Мадара / Мандара. Но понятието има и пряк религиозен смисъл в древните индоевропейски езици (индоевропейски произход имат и предците ни – пра-българите, както вече е доказано и чрез генетичните изследвания на кости от техните некрополи), като авестийското мадра, древно индийското мантра, кашмирско мотхар (заклинание), ленди мандр (магия), вахански мъйтр / мътр (гадание, предсказание, предзнаменование), мат (остроумен) и др. (Этимологический словарь ваханского языка, И. М. Стеблин-Каменский). От този корен и понятие, произлиза българската дума мъдър / мъдрец, значеща буквално маг-жрец, заклинател и гадател-предсказател, откъдето придобива значението и на знаещ – виждащ, познаващ същността на нещата и на бъдещето. Поради това, в старобългарските извори се казва, че старите жреци на езическата вяра са наричани мъдреци. Това значение на названието се открива в правило 61 на VІ църковен събор, осъждащо възприемащите езическата вяра и нейните жреци: Този, който се е поддал на влъхвуване или така наречените мъдреци… Всички тези значения има българската свещена планина (плато) с крепост върху нея, която е била и българско езическо светилище – Мадра / Мадара (=авест. мадра) или Мундра-га (=ленди мандр; др. инд. мантра).

Раннохристиянски комплекс[редактиране | редактиране на кода]

Скалният навес над Голямата пещера

Намиращият се на стотина метра манастир, на полегата поляна, с изглед на север, е раннохристиянски. Той е твърде мащабен и с явни свидетелства за разкош (допреди да бъде разграбен от иманярите). Землището е известно и със скалния си манастир от 14 – 15 век, с десетки скални килии. Най-много от тях обаче са по скалния венец на огромна височина (често над 40 – 50 метра) източно от Мадарския релеф и от Голямата пещера. Това е най-значителният по нашите земи скален манастирски комплекс с няколко десетки килии, просъществували като монашеско общежитие над два века.

Раннохристиянска скална гробница[редактиране | редактиране на кода]

На около 3 километра от Мадарския релеф в посока към Каспичан още преди 1944 година е проучена скалната раннохристиянска гробница в местността „Кирека“. Уникалността ѝ е, че е изцяло вкопана в скалния отвес и носи всички белези на трако-римските некрополни съоръжения от IV-V век. От двете и страни в скалата са издълбани урни, едната от които е с канал за отичане, а може би за събиране на сакрална течност. Входът е украсен с плитък, но богато фрагментиран кръст с големина над 1 метър. Жлебовете на входа подсказват, че е бил затварян с масивна врата и дълго време е бил използван. Някои учени изказват предположения, че това е гробницата на цар Борис Михаил, отдалечил се в близкия манастир, който е с пряка видимост към Плиска.

97. Мадара (археологически резерват)

За археологическия музей при Мадара[редактиране | редактиране на кода]

Повече от 20 години археологическият музей в Мадара беше затворен поради липса на средства за ремонта му. Притежание на музея са неолитни оръдия на труда и един от малкото намерени златни коланни накити на българите от Първото българско царство. След ремонт понастоящем (2008 г.) е отворен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Маринов, В. Национален историко-археологически резерват Мадара /пътеводител/. Печ. Valdex, с. 3
  2. Маринов, В. Национален историко-археологически резерват Мадара /пътеводител/. Печ. Valdex, с. 9
  3. Маринов, В. Национален историко-археологически резерват Мадара /пътеводител/. Печ. Valdex, с. 6

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Фехер, Г. Прабългарски паметници при Мадара и принос към религията на прабългарите. – Год. Нар. Библ. – Пловдив, 1927, 145-164.
  • Рашев, Р. Прабългарски култов паметник от Мадара. – Археология, ХV, 1973, № 2, 23-38.
  • Станилов, Ст. Езически центрове в Първата българска държава. – В: България 1300: Институции и държавна традиция. Т. 2. С., 1982, 225-234.
  • Аладжов, Ж. Мадара и прабългарските култови средища. – В: Мадара. Разкопки и проучвания. Кн. 3. Шумен, 1992, 143-152.
  • Овчаров, Д. За същността на езическия култов център Мадара. – В: Мадара. Разкопки и проучвания. Кн. 3. Шумен, 1992, 99-108 (= в: Същият. Прабългарската религия. Произход и същност. С., 1997, 38-49).
  • Маринов, В. Свещената Мадара. Шумен, 2